Ако сте преживели престъпление от омраза / език на омразата онлайн, не сте сами. 66% от ЛГБТИ участниците в онлайн проучването Safe To Be (Safe To Be, 2018 – вижте проучването) посочват, че са преживели престъпление от омраза и / или език на омразата в рамките на 5-те години преди да участват в проучването.
Точно както всеки друг, вие имате право да бъдете такива, каквито сте, и да живеете без страх от насилие, злоупотреба или тормоз, както онлайн, така и офлайн. Ако преживеете език на омразата или престъпление от омраза онлайн, не забравяйте:
Ако сте преживели омраза онлайн, може да изпитате цяла гама емоции. Чувствата на гняв, тъга, тревожност, стрес, страх или дори депресия не са рядкост. Освен това и усещането, че сте безсилни да направите нещо, за да промените ситуацията, може да я влоши още повече. Ето защо е важно да знаете, че има неща, които можете да направите.
Въпреки че първоначалният ви инстинкт може да е да отговорите веднага на агресията или обратното – да изтриете акаунта / публикацията си, важно е да се опитате да направите крачка назад.
Преди да направите каквото и да е, излезте от ситуацията (и от своя компютър). Помислете какви стъпки искате да предприемете. Ако имате възможност, говорете с някого и обсъдете възможните действия. Не забравяйте, че да не предприемате действия също е възможно решение. Няма идеални решения. Тези проблеми не се разрешават лесно. Възможно е да има групово измерение, може възможностите на платформата да реагира да са ограничени, можете да познавате насилника лично или не или насилието може да се е случило на зле модерирана платформа.
Каквато и да е ситуацията, не забравяйте, че решението да отговорите или да не отговаряте директно на насилието зависи изцяло от вас. Вашето ментално състояние е най-важното. Помислете от какво имате нужда. Преценете колко издръжливи се чувствате, помислете за спецификата на инцидента и колко енергия искате да вложите в него.
Ако изберете да не реагирате
Някои хора, които са преживявали редовни инциденти на омраза онлайн, се чувстват подготвени за тях*. Те изграждат устойчивост. Други решават никога да не се ангажират изобщо или го правят само на някои платформи. Ако не искате да реагирате на случай на онлайн насилие в името на собственото си ментално здраве, това е абсолютно приемливо. Сами поставяте своите граници, а те дори може да се променят във времето. Не сте отговорни да възпитавате агресора или да заемете позиция.
Може да откриете, че наистина имате издръжливостта да реагирате на омразата, но да изберете да не го направите поради причини, свързани с инцидента / агресора. Понякога реакцията е точно това, което агресорите търсят, за да се почувстват овластени или да получат повече трафик на коментара си. Може да прецените, че е загуба на време и енергия, или може би предпочитате просто да не се впрягате.
Ако изберете да реагирате
Някои хора отказват да бъдат заглушавани от насилието, избират да говорят и да реагират на онлайн агресията или за да защитят себе си, или за да намерят някакъв смислен край на ситуацията, или защото се имат достатъчно капацитет, за да опитат да информират агресора, за да не причинява това отново на друг**.
Ако решите да отговорите, уверете се, че няма да търсите отмъщение. Тази ситуация може да ескалира и да причини болезнена верижна реакция. Отговорете по начин, с който не навлизате в още по-агресивна ситуация.
*96% от всички участници в проучването, преживели престъпления от омраза или език на омразата в интернет, са преживели повече от един инцидент, като 1 на всеки 5 е преживял повече от 100 инцидента през последните 5 години. Това показва, че онлайн анти-ЛГБТИ престъпленията от омраза са често срещано явление за много ЛГБТИ хора.
**26% от всички участници в проучването, преживели престъпления от омраза или език на омразата в интернет, са увеличили своята онлайн активност на ЛГБТИ теми.
За разлика от престъпленията от омраза офлайн, омразата онлайн може да бъде снимана, запазена и използвана като доказателство. Независимо дали в момента искате да докладвате в полицията или пред друга институция, може да бъде от полза да съхранявате данни за инцидента или престъплението, така че да имате солидни аргументи да предприемете действия в по-късен момент.
Някои събития изглеждат еднократни или тривиални, но понякога с времето могат да се станат повече и да достигнат до модел на поведение, което е престъпление, като например преследване или тормоз. В тези ситуации е наистина полезно да имате доказателства за всички случаи на онлайн агресия, за да покажете цялата картина. Когато трябва да се определи дали нещо е престъпление от омраза или не, е добре да включите всяко съобщение или публикация, в които има признаци на предубежденията, подтикнали агресията (напр. обидни думи, които описват вас или друг аспект на ЛГБТИ общността).
Най-добре е да документирате тормоза, когато се случва, тъй като съдържанието или профилът на агресора по-късно може да бъдат премахнати от него или от платформата. Пазенето на архив може също да бъде трудно и натоварващо за менталното ви здраве. Ако ви е трудно да водите архив на тормоза, помолете някого, на когото имате доверие, да ви помогне. Помислете дали да не запазите агресивното съдържание някъде, където няма да го виждате или отваряте всеки ден. Поставете го в отделна папка, така че да е достъпно, но не прекалено натрапливо, и няма да го виждате всеки път когато включвате компютъра си.
Повечето онлайн платформи разполагат с множество опции, които можете да използвате, за да спрете или намалите агресията.
Блокиране
независимо дали тормозът е в приложение, в съобщения, коментари или тагнати снимки, винаги можете да блокирате агресора.
Свалете коментара / публикацията / снимката /…
спирането на агресора чрез изтриване на омразата също е акт на активна съпротива. Заглушаването на агресора е много силен инструмент, затова препоръчваме ако съответната онлайн платформа позволява, да го направите. Преди да изтриете агресивното съдържание, помислете дали да не направите скрийншот. Скрийншотите може да бъдат полезно доказателство, ако искате да подадете сигнал за насилие (дори в по-късен момент).
Докладване
можете да подадете сигнал за тормоз към съответната онлайн платформа. Заплахите за физическо нараняване или смъртните заплахи са престъпни деяния в повечето страни, което означава, че можете да се свържете с полицията.
Ако ситуацията ескалира в преследване или постоянен тормоз, е полезно да защитите своите профили. Ако имате притеснения за това кой може да вижда профилите ви, помислете дали да не зададете на профилите си личен режим. Не използвайте една и съща парола на повече от едно място и никога не споделяйте паролите си с когото и да било. За помощ с управлението на силни и уникални пароли, можете да използвате програма за упрвление на пароли като Lastpass. Същият принцип важи за вашия телефон – помислете за защита с паролите и / или криптиране.
Друга форма на защита е двуфакторната автентикация (2FA). Това е метод за потвърждаване на вашата самоличност два пъти. Друфакторната автентификация работи по следния начин: в първата стъпка изисква нещо, което знаете (парола), а във втората стъпка нещо, което имате, например код, изпратен до телефона ви чрез SMS. Друг пример е използването на автентификатор на телефон като Google Authenticator, който генерира шест- до осемцифрена еднократна парола в допълнение към обичайните данни за влизане (име и парола).
Повечето уебсайтове като Facebook, Instagram и т.н. позволяват тази опция да бъде активирана в настройките ви.
За повече информация относно онлайн самозащитата, посетете този уебсайт: https://ssd.eff.org/en/taxonomy/term/362/