Борбата с онлайн езика на омразата и престъпленията от омраза изискват постоянни и мащабни усилия. Те трябва да гарантират, че засегнатите лица са защитени, че хората от малцинствени групи не са заглушени от насилие и заплахи, както и че се дава възможност всеки глас да бъде чут.
Езикът на омразата и престъпления от омраза онлайн са резултат от негативното стереотипизиране на малцинствата и уязвимите групи, включително ЛГБТИ хората. Понякога те са насочени към хора, познати на извършителите, и включват престъпни действия като кражба на самоличност и изнудване, мотивирани от предразсъдъци и нетолерантност.
Държавите са задължени да забранят особено тежките форми на език на омразата и подбуждане към насилие.
1. Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (2008/913/ПВР) предвижда синхронизиране на законовите и подзаконовите актове на страните от ЕС относно престъпления, включващи определени прояви на расизъм и ксенофобия, особено:
> публично подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност;
> публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпления на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група.
Рамковото решение изисква от държавите да наказват расизма и ксенофобията чрез ефективни, съразмерни и възпиращи санкции. Започването на разследване или преследването на расистки и ксенофобски престъпления не трябва да зависи от докладване или обвинение от страна на жертвата.
Европейският парламент, Агенцията на Европейския съюз за основните права и Съвета са призовали държавите членки да транспонират Рамковото решение по-широко, така че да покрива и сексуална ориентация и полова идентичност.
Освен това, съветът добави Допълнителен протокол към Конвенцията за киберпрестъпления, определящ онлайн езикът на омраза като “всеки писмен материал, изображение или друг вид представяне на идеи или теории, които се застъпват, промотират или предизвикват омраза, дискриминация или насилие срещу човек или група”. За съжаление протоколът не включва сексуална ориентация, полова идентичност или полови белези.
2. Директивата за правата на жертвите (2012/29/ЕС) се отнася както до жертвите на престъпления от омраза, включително на база сексуална ориентация и полова идентичност, така и до правото на жертвите на недискриминация и изискването за индивидуални оценки. Тази директива изисква държавите членки на ЕС да гарантират, че жертвите на престъпления от омраза имат достъп до специализирани услуги за подкрепа, отговарящи на техните индивидуални нужди, както и че не само жертвите, а и свидетелите имат възможност да докладват за инцидента в полицията. Транспонирането на тази директива в някои държави членки на ЕС не е особено успешно, като в някои държави прилагането на директивата променя нещата минимално, а други държави въобще не прилагат директивата.
Кодекс на поведение: необвързващо саморегулиране от страна на компаниите за информационни технологии и социални медии
Кодексът за поведение относно противодействие на незаконния език на омразата онлайн от 2016 г., разработен от Европейската комисия в сътрудничество с някои от големите компании за информационни технологии – Facebook, Microsoft, Twitter и Youtube, представлява (правно незадължителен) ангажимент на компаниите да оценяват сигнали и премахват незаконен език на омразата в рамките на 24 часа. Компаниите също така се съгласяват да работят за подобряване на обратната връзка към потребителите и за по-голяма прозрачност пред обществото. През 2018 и 2019 Instagram, Google+, Snapchat, Dailymotion и jeuxvideo.com обявиха, че се присъединяват към Кодекса за поведение.
Ново решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)
Въпреки че ЕСПЧ е част от Съвета на Европа (СЕ), а не от ЕС, тъй като всички държави членки на ЕС са също така членки на СЕ, решенията на Съда са изключително уместни за държавите членки на ЕС.
През януари 2020 г., в делото Beizaras and Levickas v. Lithuania, Европейският съд по правата на човека констатира, че неуспехът на Литва да разследва съдържащи омраза онлайн коментари срещу гей двойка нарушава правата им на личен и семеен живот и също така е дискриминационен въз основа на сексуална ориентация. По този начин ЕСПЧ изпрати много силно послание до националните власти в цяла Европа, че те трябва да приемат сериозно анти-ЛГБТИ езика на омразата.
Делото (Beizaras and Levickas v. Lithuania) е образувано, след като един от жалбоподателите публикува на страницата си във Facebook снимка, на която целува партньора си, което води до стотици съдържащи омраза коментари. Някои се отнасят за ЛГБТИ хората като цяло, докато в други двойката е лично заплашвана. Жалбоподателите твърдят, че са били дискриминирани въз основа на сексуална ориентация, тъй като публичните власти отказват да започнат досъдебно разследване на съдържащите омраза коментари, оставени на страницата на първия жалбоподател във Facebook. Те също така твърдят, че отказът на литовските власти да започнат досъдебно разследване ги е оставил без възможност за правна защита.
С единодушно решение Съдът констатира нарушение на член 14 (забрана на дискриминация) от Европейската конвенция за правата на човека във връзка с член 8 (право на неприкосновеност на личния и семейния живот) и член 13 (право на ефективно средство за защита). Съдът отбеляза, че неприкритите призиви за нападение върху физическата и психическата неприкосновеност на жалбоподателите изискват защита от наказателното право и че поради дискриминационното отношение на литовските власти не им е предоставена необходимата защита.
Въпреки че на Европейско ниво се полагат усилия за уеднаквяване на законодателството, има големи различия между националните законодателства, което прави езикът на омраза трудно предизвикателство. Онлайн пространството достига до целия свят. Коментар или публикация, която е нелегална в една държава, може да не отговаря на условията за изтриване, ако сървърът се намира в държава, в която коментарът се смята са свобода на словото.
Тук ще намерите информация за националното законодателство за онлайн език и/или престъпления от омраза в държавите, партньори по проекта Safe To Be.
Билитис
Въпреки че българското законодателство признава някои престъпления от омраза, списъкът на мотивите, представляващи утежняващи обстоятелства, не включва сексуална ориентация, полова идентичност или изразяване на пола. Ако бъдат докладвани, престъпленията от омраза, насочени към ЛГБТИ хора, най-често се третират като хулиганство.
Няма общо увеличаване на наказанията за престъпления от омраза, въпреки че законът криминализира някои деяния, мотивирани от омраза или подтикващи към омраза към хора въз основа на раса, етническа или национална принадлежност, религиозни или политически убеждения.
Същото се отнася и за анти-ЛГБТИ престъпленията от омраза онлайн: няма конкретни мерки, насочени към тях. Член 162 от Наказателния кодекс на България налага законови санкции за проповядване или подбуждане на дискриминация, насилие и омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност чрез слово, печат или други средства за масова информация. В този член обаче не се споменават сексуална ориентация, полова идентичност или изразяване на пола.
Въпреки това, ако сте жертва на анти-ЛГБТИ престъпление от омраза, препоръчваме да го докладвате на властите. Това, че българският закон не обхваща анти-ЛГБТИ престъпления от омраза, не означава, че не можете да подадете сигнал за престъплението и че то няма да бъде разследвано. Всяко докладвано престъпление се разследва и вие имате право да подадете сигнал.